СЕМ за потребителите
Публичен регистър
Национално представително социологическо проучване на тема: „Медийни нагласи на аудиторията по време на предизборната кампания за народни представители“
Начало » НАДЗОР » Национално представително социологическо проучване на тема: „Медийни нагласи на аудиторията по време на предизборната кампания за народни представители“
14 Май 2026
Презентация
Доклад
От националното проучване на агенция „Мяра“ стана ясно, че българските медии запазват позицията си с по-високо доверие сред обществото ни (65,6%) пред чуждестранните (34,4%), а обществените (59,1%) пред частните (40,9%). На национално ниво традиционните медии (радио и телевизия) също запазват по-високо обществено доверие (62%) в сравнение с онлайн медиите (38%).
Най-голям дял от респондентите припознават Обществената телевизия като такава с най-обективна информация (36,4%). За около една пета от респондентите най-обективни са големите частни медии, а малко над 10 на сто (12,9%) имат доверие по-скоро на информацията от малки частни телевизии.
Подобна е ситуацията и в оценките за обективност на радиопрограмите. Българското национално радио запазва своята водеща позиция в оценките на респондентите с дял от около 35%, следват големите частни радиа – посочени от 15% от респондентите като най-обективни, по-малките частни радиа (около 10%) и значителен дял от 40 на сто отказ да се отговори и колебание. Отново липсата на мнение се обвързва и с типа източник на основна информация, който за значителна част от респондентите, особено по-младите, не е радиото. При най-младите дяловете на колебание надвишават 50%. Най-възрастните респонденти очаквано в най-голяма степен припознават БНР като най-обективното радио.
Основният източник на информация в страната е телевизията – 58,9% от всички запитани респонденти я посочват като начин, по който получават информация като цяло. Следват социалните мрежи (37%), страниците на медии в интернет (около 29%), радиото (26%) и различни информационни приложения и онлайн медии (22,5%). Хартиените вестници (6,8%) почти изцяло са напуснали ежедневието на българина като източник на информация, като дори и сред най-възрастните респонденти и жителите на селата (където традиционно този източник на информация е по-разпространен) е посочен от около 10 на сто от запитаните. Респондентите са можели да посочат повече от един източник.
Въпреки растящата популярност на социалните мрежи и интернет сайтове като източник на информация (27,5%), обществените нагласи за предизборната кампания все още са в полза на традиционните медии (49,6%). За мнозинството от респондентите дебатите по време на политическата кампания те не са оказали влияние за решението им за кого да гласуват (81,2%). Малко под една пета (18,8%) декларират, че проведените дебати действителни са повлияли върху тяхното решение.
Най-голям дял от респондентите припознават Обществената телевизия като такава с най-обективна информация (36,4%). За около една пета от респондентите най-обективни са големите частни медии, а малко над 10 на сто (12,9%) имат доверие по-скоро на информацията от малки частни телевизии.
Подобна е ситуацията и в оценките за обективност на радиопрограмите. Българското национално радио запазва своята водеща позиция в оценките на респондентите с дял от около 35%, следват големите частни радиа – посочени от 15% от респондентите като най-обективни, по-малките частни радиа (около 10%) и значителен дял от 40 на сто отказ да се отговори и колебание. Отново липсата на мнение се обвързва и с типа източник на основна информация, който за значителна част от респондентите, особено по-младите, не е радиото. При най-младите дяловете на колебание надвишават 50%. Най-възрастните респонденти очаквано в най-голяма степен припознават БНР като най-обективното радио.
Основният източник на информация в страната е телевизията – 58,9% от всички запитани респонденти я посочват като начин, по който получават информация като цяло. Следват социалните мрежи (37%), страниците на медии в интернет (около 29%), радиото (26%) и различни информационни приложения и онлайн медии (22,5%). Хартиените вестници (6,8%) почти изцяло са напуснали ежедневието на българина като източник на информация, като дори и сред най-възрастните респонденти и жителите на селата (където традиционно този източник на информация е по-разпространен) е посочен от около 10 на сто от запитаните. Респондентите са можели да посочат повече от един източник.
Въпреки растящата популярност на социалните мрежи и интернет сайтове като източник на информация (27,5%), обществените нагласи за предизборната кампания все още са в полза на традиционните медии (49,6%). За мнозинството от респондентите дебатите по време на политическата кампания те не са оказали влияние за решението им за кого да гласуват (81,2%). Малко под една пета (18,8%) декларират, че проведените дебати действителни са повлияли върху тяхното решение.
Презентация
Доклад